Докато Danny and Human Zoo се излъчва по BBC1, Лени Хенри разсъждава за първите си дни в Дъдли – и за нощите си с Черно-белите менестрели
В момента сте на страница 1
- Страница1
- Страница2
Висока, слаба фигура с внушителна брада крачи през фоайето на хотела, излъчвайки излъчване на гравитация. Сега той е рицар: сър Ленуърт Джордж Хенри, облагороден за заслуги към благотворителност и комедия. Но след миг той е просто нашият Лени от Дъдли, изпълнен с весел фентъзи риф. Не, още не съм получил рицарското звание. Дават ли ви торта и специална шапка? А замък?
Той е доволен на много нива: не на последно място за покойната си майка. Тя седеше на същия балкон като кралицата на Royal Variety Performance и продължаваше да й маха. Тя щеше да дойде [на инвеститурата] и да носи много, много голяма шапка и едва ли би повярвала на момчето, което не можеше да подреди стаята си и беше трудно в училище. Друго удоволствие е, че се присъжда отчасти за работата му в Comic Relief. Имам чувството, че е за цялата страна. Продължавам да очаквам всички във Великобритания да се появят с искане за част от тортата и ред със специалната шапка.
И така, напълно развълнуван. Имам чувството, че ме заляха с лимонада и ме разтърсиха, казва изпълнителят, който тази седмица ще навърши 57 години. Тази неудържима жизнерадост е негова запазена марка и в известен смисъл ограничение. Например героят Делбърт от бунтовете в Брикстън можеше да формулира нещо. Но тогава по-добре да прави глупави шеги. Публиката не иска 20-минутно изказване от мен.
Но Хенри е сериозен човек, внимателен и ясно осъзнаващ – не на последно място като съосновател на Comic Relief – как популярната знаменитост и аурата на добър хумор могат да бъдат използвани за добри каузи и разбирателство. Danny and the Human Zoo [долу], първата телевизионна драма, която той е написал, е история, нарисувана от детството му в ямайско домакинство в Дъдли през 60-те години.
Дани е малко момче, което обича да прави впечатления и го прави в шоубизнеса. Касион Франклин, който играе Дани (героя, донякъде базиран на Хенри), трябва да олицетворява фигури от отминала епоха, като премиера Харолд Уилсън и Томи Купър, и в великолепна начална поредица той пее My Boy Lollipop от Millie Small, пробивна черна поп суперзвезда на деня. Висока поръчка за момче от 21-ви век? да Казах на Kascion да направи това, което направих, за да уловя впечатленията – гледайте Mike Yarwood!
Кариерата на младия Хенри се основава на спечелването на шоуто за таланти New Faces чрез правене на такива впечатления преди 40 години и оттогава никога не е прекъсвала. Той признава, че на много нива е знаел, че това може да бъде голям спасителен сал. Това го измъкна от повторението на живота на работническата класа, воден от мълчаливия му баща, трудещ се в леярна и идващ у дома, за да включи телевизора, да ни каже да млъкнем и да се превърне в Daily Mirror с ръце и крака. Но също така го освободи от това да решава кой е самият той като тийнейджър. Когато хората казаха: „Лени, просто бъди себе си“, аз бих казал: „Кой е това?“
Драмата, базирана на това тийнейджърско време, е фантастичен мемоар, казва той, защото го е използвал като паралелна вселена, за да подобри някои неща. Той играе бащата на Дани, така че с екранния си син да може да води разговори, които никога не са се случвали, защото баща ми никога не ги е водил с мен. Разговори, които трябваше да се случат.
И неговият млад герой може също така, което е важно, да предприеме по-строги действия срещу това да бъде принуден по договор да се появи в обиколна сценична версия на Шоуто на черно-белия менестрел заедно с почернели бели изпълнители, което се случи с Хенри между 1975 и 1979 г. Мисля, че Имах продължителен тъжен период... депресиран, не го знаех, така че просто работех, защото семейството ми имаше работна етика.
„И не осъзнавах, че ме използват като политическа футболна топка: тогава шоутата на менестрелите бяха подложени на критика, че зачерняха белите хора и това означаваше, че можеха да кажат: „О, но имаме онова черно момче от телевизора така че всичко е наред.“ Беше неспокоен период в расовите отношения и Хенри разсъждава, че и в „Нови лица“ той беше частично приет като новост, защото беше черен тийнейджър, който нахално имитираше важни бели герои. Едва след това разбрах за това странно аномално естество, че съм черен...
В момента сте на страница 1
- Страница1
- Страница2